Слънчеви бани
Днес всички сме изолирани
вкъщи и ни липсват разходките под
слънчевите лъчи. Разбира се има и такива щастливци, които живеят в къща
и нямат такива ограничения като хората обитаващи апартаменти и са затворници в
собствения си дом.
„ПРИРОДОЛЕЧЕНИЕ
И ПРИРОДОСЪОБРАЗЕН ЖИВОТ - БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА”,
който ще споделя с теб и който като изгрее слънцето
се опитвам да спазвам в домашни условия. В статията копирам и всички напътствия
завещани ни от Лечителя относно слънчевите и въздушните бани. Така всеки може да
намери от какво би могъл да се възползва. Започвам и с
това - защо е полезно да го правим всички.
Слънцето
е онова хранилище на жива енергия, която кърми цялата слънчева система, както
кръвта храни тялото. Лечебното действие на слънчевите лъчи върху някои болести
е известно още от най-старите времена. Гърците и римляните са имали специални
места за правене на слънчеви бани (солариуми). У нас те са използувани за пръв
път от богомилите. Слънчевите бани укрепват организма на здравите, улесняват
оздравителните процеси при много заболявания. Слънчевите бани усилват обмяната
на веществата в тялото, към излаганите на слънцето части става прилив на кръв,
която съдържа хранителни и защитни вещества, нужни за по-скорошното оздравяване
на заболялата тъкан.
Слънчевите бани могат да имат и обратен
ефект, ако не се дозират правилно, ако се прилагат не подходящо при някои заболявания.
Затова винаги, преди да предприемат
слънчеви бани, болните трябва да се посъветват с лекар.
Погрешно е мнението, че пигментирането на
кожата от слънцето става успоредно със закаляването при здравите и оздравителните
процеси при болните и че при по-интензивно излагане на слънце настъпва по-бързо
оздравяване. Ефикасността на слънчевото лечение не зависи и от продължителността
на слънчевите бани.
Слънцелечение, редуващо се с почивки, дава
много по-добри резултати при закаляването на здравите от непрекъснато и по дълго
слънчево лечение.
Различават се три вида слънчеви бани:
обикновена слънчева баня, хлорофилна (със зелени листа) слънчева баня и
Питагорова (ултравиолетова) слънчева баня.
Обикновени слънчеви бани
Те
се правят така: голото тяло се разтърква здраво със суха кърпа, след което се
ляга на удобно място, закрито от вятър. Тялото се излага равномерно от всички
страни на слънцето, като първия ден банята има продължителност 5-10 минути.
Всеки следващ ден времетраенето на слънчевата баня се увеличава с още 5 минути,
докато се достигне до 40-60 минути и повече на ден в зависимост от естеството
на болестта, а за здравите и силни хора 2-3 часа и повече на ден. При това
главата трябва да бъде на сянка. През горещите летни дни главата да се прикрива
с чадър или да се покрива с големи зелени листа от репей, тиква и др., или пък
с мокра, но добре изстискана кърпа. Добре е да се ляга на одеяло или някаква
друга постелка.
За да стане правилно и еднакво както
нагряването, така и охлаждането на тялото, всеки 5-10 минути трябва да се обръщаме
последователно по лице или по гръб.
Трябва особено да се внимава никога да не
се спи на слънце.
Не само защото от едната страна ще изгори
тялото, но защото въпреки силната горещина може да се получи простуда, особено когато
има силен и прохладен вятър.
Най-добре протича слънчевата баня и
почерняването на кожата става равномерно при децата, когато играят на слънце, движат
се, тичат, но винаги с шапка на главата.
Ето защо и за възрастните се препоръчва да
не стоят дълго време неподвижни на слънцето, а да се движат, да редуват дейно с
бездейно слънце лечение. Играта и спортът, гимнастиката и дишането увеличават благотворното
влияние на слънчевата баня. След непосредственото облъчване сянката на едно
дърво действува освежително. Така ползата от пребиваването на открито или край
морето е максимална. Обикновено след слънчевата баня, особено ако е била по продължителна
или времето е било горещо, се чувствува известна отпадналост, умора. За да се
избегне това, необходимо е да се коригира времетраенето на банята.
Ако болният почувствува главоболие,
замайване, трябва да прекрати слънчевата баня, да вземе хладен душ (25°С) или
да си направи фрикция с хладка вода (20-25°С). Температурата на водата трябва
да отговаря на състоянието на болния, като охлаждането не продължава повече от
1/2 - 1 минута. Вместо душ или фрикция, може да се направи речна, морска или коремна
баня (28-25°С за 10-20 минути). Подир нея болният може да се затопли чрез
движение или чрез завиване, но никога след слънчева баня не се прави веднага
топла баня. Такава може да се прави 1-2 часа след охлаждането.
Слънчевата баня лятно време замества
напълно цялата парна баня. Най-подходящо време за слънчевата баня е сутрин
между 9 и 11 часа. По време на слънчевите бани трябва да се измерва температурата
на болния сутрин, на обяд и в 16 часа. При най - малкото й покачване слънчевите
бани се спират. Слънчевите бани да се правят на празен стомах.
На болните органи може да се прави
частична слънчева баня: болната част се оставя гола на слънцето (между 9 и 11
часа през деня), след като се запоти, се прави фрикция с хладка вода (20-25 °С),
а веднага след нея се прави коремен компрес или коремна баня.
Слънчевите бани са противопоказни за
възрастни хора и при редица заболявания: белодробни кръвоизливи, белодробна туберкулоза,
температурни състояния, повишено кръвно налягане, някои нервни и психични
заболявания, атеросклероза, остър ставен ревматизъм, сърдечни болести и др. За
здравите невъзрастни хора те са винаги полезни - каляват и засилват организма.
Слънчеви бани със зелени листа (хлорофилни бани)
Болният
ляга гол на тихо място (ако се налага, прави се завет с помощта на един-два
чаршафа или одеяла). След това второ лице покрива цялото му тяло (включително и
главата) със зелени листа едно до друго, и то така, че да са обърнати към
слънцето със същата страна, както растат.
Най-подходящи са листата от репей, тиква,
краставица и слънчоглед, защото са меки и добре прилепват към тялото. След всяка
баня листата се сменят.
Тази баня се прави по същото време, както
обикновената, но продължителността й може да бъде по-голяма. Във всеки случай най-добре
е да се прекъсва, когато е най-приятна, а не да се чака да дотегне.
При тази баня болната страна се пече три
пъти по-дълго, отколкото при обикновената. Добре е, когато болната страна е изложена
на слънчевите лъчи под остър ъгъл.
Не трябва да се забравя, че и след тази
баня се прави охлаждане по указания вече начин или пък с една къса (3-5 минути)
речна или морска баня.
И от тези слънчеви бани кожата
почервенява, но с нежно мургав оттенък.
Тези слънчеви бани са много приятни и съвършено
безвредни за кожата и здравето. Препоръчват се при случаите, посочени за обикновените
слънчеви бани, и много други, при които обикновените бани са опасни за
здравето.
Слънчеви бани с ултравиолетови лъчи
(Питагорови слънчеви бани)
При тях тялото е облечено според сезона.
Застава се на отворен прозорец, който да гледа на изток, или пък се излиза навън
и се застава на такова място, откъдето може свободно да се наблюдава изгревът
на слънцето.
Питагоровите слънчеви бани могат с успех
да се използват косвено и за малки деца и тежко болни хора, като завивките и дрехите
им се излагат всяка сутрин на слънчевите лъчи половин час.
Въздушни и светлинно-въздушни бани
При въздушната баня голото тяло се излага на влиянието на въздуха.
Тези бани са отлично средство за запазване и възстановяване на загубеното
здраве, достъпни са за всички.
Въздушните бани трябва да започнат през
лятото и да не спират през цялата година.
Когато въздушните бани се правят денем, т.
е. в съчетание с дневната светлина, те се наричат светлинно - въздушни бани.
Въздушните бани започват с продължителност 5 минути и постепенно стигат до 20-30
минути и повече. През хубавите дни те се правят на открито, вън от стаята, на
сухо и запазено от течение място, а през влажните и ветровити дни - в стаята
при отворени прозорци или след като е добре проветрена. Въздушната баня трябва
винаги да се придружава с леки масажи (с четка или с ръце). Действието й е
по-голямо, когато се придружава от гимнастически упражнения, от бягане, скачане
или пък от игри.
Трябва да се запомни, че никога не бива да
се стои неподвижно по време на въздушната баня, защото има опасност от простуда.
След въздушната баня тялото се изтрива със
суха кърпа, облича се бързо и трябва да се лежи поне половин час спокойно. Особено
са важни въздушните и слънчевите бани за закаляването на нежния детски
организъм.
По-изнежените трябва най-напред да правят
тези бани по риза, а след това постепенно да оголват тялото си. В студените и влажни
дни по-добре е да не се прави тази баня или пък да е по - кратка (3-5 минути),
като се съпровожда с по-енергични движения. Обикновено се правят като
самостоятелни бани, но могат да се правят и след слънчевите бани. Много са
полезни при туберкулоза, анемия, неврастения, обща слабост и други.
Речни бани и плуване
Речните бани съчетават действието на въздушната, слънчевата и водната
баня.
Къпането не трябва да става веднага (или
скоро) след нахранване.
Особено хубаво е такова къпане в слънчеви дни,
но то е полезно и приоблачно време. Когато водата е много студена (18-20°С),
само се влиза и веднага се излиза от нея, когато е по-топла (23-26°С), се стои
до 10 минути, а когато е топла (27-3 0°С), в нея може да се стои и до 1/2 час.
Ако след изкъпването човек почувствува неразположение, раздразнение, главоболие,
това показва, че къпането не му понася.
Плуването действа много благотворно и
хората, които умеят да плуват и които постоянно се движат, могат повече време
да стоят във водата. След излизането от студената вода къпещият се, особено ако
е болен, трябва бързо да изтрие тялото си, да се преоблече и да походи около
половин час, за да се сгрее.
Къпането в студена вода трябва да се
избягва.
Добре е в началото в продължение на
няколко дни сутрин преди започване на банята тялото да се изтрива с гъба,
натопена в студена вода, а след това да се изтрива със суха кърпа. Децата трябва
да се мият с по-топла вода, докато навикнат на студената.
Тези бани каляват здравите организми,
подпомагат оздравяването при някои заболявания.
Съгласувани правилно с другите фактори -
слънчеви бани, диета, масаж, гимнастика и пр., могат с успех през лятото да заменят
лечението с компреси и коремните бани.
Морски бани
Благотворното действие на морските бани върху човешкия организъм е
било известно още в дълбока древност и на практика те отдавна се използуват
като укрепващо и лечебно средство. Морските бани оказват комплексно въздействие
чрез слънцето, въздуха и водата.
Плуването в морето допълва благоприятното
им въздействие чрез активните движения и състава на морската вода.
На много слаби хора с изтощена нервна
система, със заболявания на сърдечносъдовата система и др. не се препоръчват
морски бани.
За малки деца, особено за по-лесно
раздразнителните, морските бани не са полезни. От тях те стават неспокойни, загубват
съня и апетита си. Много полезни са парите на плажа и хладките морски бани
(25-3 0°С), придружени с хладни обливания (25°С). Добре е малките деца да се
къпят през ден или два. Бременността в първите 1 до 4 месеца не пречи на
къпането.
Най-подходящото време за къпане е сутрин
до обяд, т. е. от 9 до 12 часа. То не трябва да става веднага след нахранване,
а известно време след лека закуска.
Тъй като морската вода е по-студена от
водата на реките, къпането в морето трябва да трае 10-20 минути. Продължителните
бани отнемат много от топлината на организма и го уморяват.
Добре е след морската баня тялото да не се
избърсва, а да се остави само да изсъхне, като при това се правят бързи
движения.
Препоръчва се болните да не започват
къпането още в първите дни на пристигането си. Те трябва да свикнат с морския
въздух и да направят във вана 2-3 хладки или топли (36-37°С) бани, придружени със
студени обливания, и едва след 2-3 дни да започнат морските бани. След банята
трябва да се направи половинчасова разходка, а след ядене да се полегне.
Болните не трябва да се къпят всеки ден, това не е нужно – напълно достатъчни
са 12-15 бани. Естествено баните може да се правят и през целия сезон, но това
става при реална нужда от по-продължително морелечение. Важно е не количеството
на баните, а действието, което произвежда всяка една от тях съвместно със
слънцето.
Когато във водата се усетят студени
тръпки, трябва веднага да се излезе от нея и да се прекрати къпането.
Лечението с морски въздух и бани се
препоръчва при малокръвие, рахит, заболявания на дихателните органи, някои форми
на извънбелодробна туберкулоза (костно-ставна, на периферните лимфни възли), някои
нервни и женски болести. И морските бани, съчетани правилно с другите фактори –
слънчеви бани, диета, масаж, гимнастика и пр., през лятото могат с успех да
заменят коремните бани.
Пясъчни бани
Пясъчни бани наричаме излагането и заравянето (покриването) на голото
тяло с пясъчните маси на морския бряг. Заравянията трябва да стават само с
нагретия повърхностен пясък на плажа, защото този, който лежи на повече от 5 см
дълбочина, невинаги е достатъчно топъл, а често е и влажен. Пясъкът се състои
от раздробени и разрушени скали и камъни и от малки частички от разни мидички и
раковини. Най-важното качество на пясъка е, че поглъща ултравиолетовите лъчи на
слънцето, задържа ги и ги предава, както предава и топлината на тялото, което
лежи в него.
Препоръчва се за ревматичните,
скрофулозните, болните от туберкулоза на периферните лимфни възли и на онези,
които страдат от тежка форма на невралгия.
Уважаеми читателю,
Благодаря ти за отделеното време над тази статия! Тя е
написана за теб и всички читатели на блога с идеята да е от полза, като си
припомним за безценното наследството оставено ни от Петър Димков - Лечителя. Ще
съм ти благодарна, ако решиш да я подкрепиш като я споделиш в социалните мрежи
или на твои приятели, за които решиш, че е полезна. За мен е важно твоето
мнение по темата от статията, и ще се радвам да го споделиш в коментарите
по-долу.
Очаквай следващата статия на тема
„Здраве” , в която заедно с теб ще разлистим книгата
на Петър Димков – Лечителя
ПРИРОДОЛЕЧЕНИЕ И ПРИРОДОСЪОБРАЗЕН
ЖИВОТ БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА
Статията не е спонсорирана.
*Снимката не е авторска.
Коментари
Публикуване на коментар