Общи упътвания за видовете бани


     Покрай празниците малко изостанах с четенето на книгата на Петър  Димков – Лечителя  

„ПРИРОДОЛЕЧЕНИЕ И ПРИРОДОСЪОБРАЗЕН ЖИВОТ - БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА”

Продължавам с действието на водата върху нашия организъм.  




Водолечение - темата за водата е много дълга и ще я коментирам в няколко статии. Първата статия може да прочетеш ТУК.

РАЗНИ ВИДОВЕ БАНИ

Общи упътвания.
Баня обикновено се нарича потопяването на цялото тяло или само на част от него във вода - в първия случай банята се казва цяла (обща), а във втория случай - местна. В народната медицина се използуват и двата вида бани. Както за общата, тъй и за местната баня има нарочно направени вани, но при липса на такива може да си послужим и с подръчни средства, предварително приспособени за целта.

     Според целта, за която се употребяват, баните биват хигиенни, т.е. само за умиване и очистване на тялото, и лечебни - за лечение на някои болести.

     Баните с вода от 35 до 38°С се наричат топли; баните с вода от 30 до 35°С - хладки; от 20 до 30°С - хладни, а под 20°С - студени. (Температурата на водата да се измерва изключително с воден топломер, а не с ръка.) Бани, на които температурата на водата във време на къпането се покачва, се наричат покачващи, другите пък, на които температурата на водата се понижава, се наричат понижаващи.

     Топлите бани се правят винаги в топло помещение (25°С), но никога в по-студено. Хладните и студените бани никога не се прилагат при усещане на студ, тръпки, въобще при недостатъчно топло тяло. Тялото трябва предварително да се затопли. Ако баните са цели (общи), трябва да се правят на стайна температура, като при това винаги бъдат предшествани от студено умиване на челото, гърдите и врата или пък забраждане на челото със студена кърпа.

     Тежко болните трябва да бъдат подпомагани по време на банята и да правят колкото може по-малко движения. При нужда могат да се направят приспособления за лягане. Много препоръчително е във водата на тежко болните да се правят движения с краката, ръцете, масажи и т. н. с цел да се образуват вълни и така да се увеличи механическото действие на водата. При тежко болни вълните се образуват от второ (обслужващо) лице.
     
Всяка топла баня трябва да се последва от студено обливане, душ или фрикция, като водата е с 5 или 10°С по-студена от водата на банята съответно за деца и слаби болни и с 10°С за здрави хора.
     
Всяка хладка баня, ако е цяла, се последва от студено обливане на краката и бедрата. Необходимите за целта съдове се приготвят още в началото на банята. След всяка баня (топла или студена) е необходимо главата добре да се изсуши, а тялото енергично да се избърше със суха кърпа. Ако болният има повишена температура, взима се само голямата мокрота чрез попиване с кърпата, без да се избърсва напълно, после ляга в леглото или пък се раздвижва до пълно затопляне.
     
Не забравяйте, че по време на каквато и да е баня се получават изпарения. Затова след привършване на банята (ако е проведена в стая) прозорците трябва да се отворят, за да се проветри напълно стаята, в която остава болният. Дълбокото дишане, което настъпва след всяка баня, също налага това.



Уважаеми читателю,
Благодаря ти за отделеното време над тази статия! Тя е написана за теб и всички читатели на блога с идеята да е от полза, като си припомним за безценното наследството оставено ни от Петър Димков - Лечителя. Ще съм ти благодарна, ако решиш да я подкрепиш като я споделиш в социалните мрежи или на твои приятели, за които решиш, че е полезна. За мен е важно твоето мнение по темата от статията, и ще се радвам да го споделиш в коментарите по-долу.

Очаквай следващата статия на тема „Здраве” , в която заедно с теб ще разлистим книгата на  Петър  Димков – Лечителя 

ПРИРОДОЛЕЧЕНИЕ И ПРИРОДОСЪОБРАЗЕН ЖИВОТ БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА



Статията не е спонсорирана.
*Снимката не е авторска
Следи всички публикации за Health / Здраве ТУК

Коментари