Лапа от кисел хлебен квас

     Да си припомним още нещо полезно за всички и лесно за прилагане при следните нужди

ОТВЛИЧАЩИ СРЕДСТВА (ЛАПИ И СИНАПИЗМИ)

Употребяват се при някои болестни процеси, като циреи, възпаления и отоци на кожата, натъртвания и пр., когато е потребна продължителна топлина за облекчаване на болките или за ускоряване на нагноителния и оздравителния процес. За тази цел обикновено се поставят горещи лапи.

Селският хлебен квас е чудесно отвличащо средство, популяризирано между българския народ преди повече от 1000 години от нашите богомили. Лечебното действие на кваса се дължи, от една страна, на скритите му лъчи, каквито всички дрожди изпускат и от които потъмнява и кожата (подобно на това от слънчевите бани), а от друга страна, на топлината, която изпуска вследствие на развиваща се в него ферментация, която трае най-малко 6 часа, през което време той не се сменя.

 Добрият селски хлебен квас има възкисел мирис и е плътен като тесто за хляб (а не рядък), с достатъчно топлина.

Приготовлява се така: една супена лъжица черно тричево (непресято) брашно (от бялото квасът става лигав), щипка сол и малко топла вода (не гореща), а още по-добре топла прокиснала боза, се забъркват на тесто. Оставя се в съд, покрит с вълнена кърпа, на топло място (близо до печката), където стои около 48 часа. За това време той вкисва и става за квас, който се познава по това, че има шупли и мирише на кисело. При желание да вкисне по-бързо се прибавя и 1/4 чаена лъжичка чист винен оцет.

Квасът се държи в два съда: тази част, която е предназначена за употребление - в по-голям съд, покрит с вълнено парче, и на топло място, за да ферментира правилно, а другата - в по-малък съд на студено, за да не ферментира силно.

Домашният (киселият квас) е два пъти по-силен от фурнаджийския и затова винаги трябва да се предпочита.

Този квас като лапа е много полезен при главоболие, при натъртвания, циреи и пр. При поставянето му се слага в торбички от много тънък памучен плат, за да не се залепва за космите, и с дебелина половин сантиметър. При желание мястото, където се поставя квасът, може предварително да се поразтрие с малко зехтин. Изсъхналият квас най-лесно се измъква от торбичката, като се натопи за половин минута в студена вода.

Употребеният квас може да се използува още веднъж, като се разтвори с малко топла вода и се подбърка с още толкова чисто брашно, колкото е самият квас, и се остави отново да ферментира.

Ако квасът е предназначен за вътрешна употреба, трябва да се забърква всекидневно отново.

Уважаеми читателю,

Благодаря ти за отделеното време над тази статия! Тя е написана за теб и всички читатели на блога с идеята да е от полза, като си припомним за безценното наследството оставено ни от Петър Димков - Лечителя. Ще съм ти благодарна, ако решиш да я подкрепиш като я споделиш в социалните мрежи или на твои приятели, за които решиш, че е полезна. За мен е важно твоето мнение по темата от статията, и ще се радвам да го споделиш в коментарите по-долу.

Очаквай следващата статия на тема „Здраве” , в която заедно с теб ще разлистим книгата на  Петър  Димков – Лечителя 

ПРИРОДОЛЕЧЕНИЕ И ПРИРОДОСЪОБРАЗЕН ЖИВОТ БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА

Статията не е спонсорирана.

Следи всички публикации за Health / Здраве ТУК